Урок-план: Откъде е тази снимка — изображение от AI и подменен надпис

Контекст

Пиша го за 8 клас, за темата за изображенията, звука и видеото по дигитални технологии. Учениците говорят за формати и компресия, а в същото време получават в Viber снимки на „новини", които никой не е проверил. Половината от тях не са направени с AI. Те са истински снимки с чужд надпис: от друга година, от друг град. Затова урокът не е „познай AI по пръстите", а „провери откъде е снимката".

Още не съм го провеждал в клас. Промптът за изображенията го пуснах в Gemini за наводнена улица. Излезе снимка, на която не намерих нито един от белезите, които учениците ще изброят. Файлът обаче казва истината: в него има Content Credentials, подписан запис „Created by Google Generative AI".

AI ползвам само аз, преди часа. Учениците не работят с асистент. Обратното търсене на изображение не иска акаунт.

Учебна цел

В края на часа ученикът може да: провери произхода на изображение с обратно търсене и с данните на файла и да обоснове с поне един намерен източник дали надписът към него е потвърден, неверен или непотвърден.

Подготовка (преди часа)

• Сглобявам досие от шест публикации, A до F. Всяка е изображение и един ред надпис като в социална мрежа: какво, къде, кога.
• A и B: истинска снимка с верен надпис. Взимам две снимки от Wikimedia Commons с ясна страница: автор, дата, място. Надписът казва истината. A свалям като оригиналния JPEG файл. B е екранна снимка на същия тип снимка, записана като PNG. Тя е истинска, но файлът ѝ няма данни от фотоапарат.
• C и D: истинска снимка с невярен надпис. Пак от Wikimedia Commons, но надписът сменя мястото или годината. Например снимка на наводнение от друга страна, с надпис „Тази сутрин в [ГРАД]". Това е най-честата фалшива снимка, която учениците срещат.
• E и F: изображение, направено с AI. Правя ги с промпта по-долу, с моя акаунт в генератор на изображения. Надписът твърди, че е снимка от реално събитие.
• Пускам A, C и D през Google Lens, Bing или TinEye и проверявам, че търсенето намира страницата в Commons. Ако не я намира, сменям снимката. Урокът иска източникът да може да се намери.
• Отварям свойствата на всеки файл (десен бутон → Свойства, раздела с подробностите) и записвам какво показват: формат, размер, дата, фотоапарат. После пускам всеки файл в contentcredentials.org/verify и записвам дали има Content Credentials и какво казват. Това е ключът ми за данните на файла. Проверявам, че сайтът се отваря от училищните компютри без вход.
• Правя копие на E с ниско качество: пращам го на себе си във Viber и го свалям. Пускам и копието в contentcredentials.org/verify. Ако там записът за AI го няма, имам най-силния пример за часа.
• Слагам шестте файла в обща папка за компютрите в стаята и разпечатвам по една карта с изображението и надписа за всяка двойка.
• Попълвам ключа: за всяко изображение истината, адреса на източника и какво показват свойствата му.

Реалистична снимка, направена с телефон, на [СЦЕНА, например „наводнена
улица с паркирани коли и хора с чадъри"] в [МЯСТО, например „центъра на
голям европейски град"]. Дневна светлина, леко наклонен кадър, хората
са на заден план. Без надписи, без лога, без разпознаваеми сгради и без
лица отблизо.

Не правя изображения на реални хора и не ги пускам извън класа. В папката за учителя всеки от двата файла е с „AI" в името, а след часа ги трия от общата папка.

Ход на урока

0–5 мин — Вярвате ли? Показвам E на проектора с надписа. Казвам: „Вдигнете ръка, ако вярвате, че това се е случило." Записвам броя. После питам: „По какво бихте познали, че не е истинско?" Записвам отговорите на дъската: пръсти, надписи, твърде гладка кожа.

5–10 мин — Очите не стигат. Казвам истината: „В днешното досие има истински снимки, снимки с излъган надпис и изображения, които съм направил с AI за този час." Показвам E до копието му от Viber. Компресията размазва точно белезите от дъската, а новите генератори правят такива грешки все по-рядко. „Затова днес не гадаем как изглежда. Проверяваме откъде е."

10–25 мин — Три проверки. Всяка двойка получава две изображения от досието. Разпределям ги така, че всяко да се провери от поне две двойки. Три проверки за всяко:

1. Обратно търсене. Къде още се появява? Коя е най-ранната публикация? Какво пише там?
2. Данните на файла. Какъв е форматът? Има ли дата и фотоапарат? Какво показва contentcredentials.org/verify?
3. Надписът. Казва ли място, дата и кой е снимал? Съвпада ли с това, което намерихте?

Накрая всяка двойка избира едно от четири решения: надписът е потвърден, снимката е истинска, но надписът е неверен, изображението е направено с AI, или надписът не може да се потвърди. Правило: решението трябва да стъпва на нещо намерено, не на „изглежда фалшиво".

25–33 мин — Събиране. На дъската редове от A до F и колони: решение, доказателство. Двойките докладват. После казвам истината за всяко изображение. C и D обикновено се хващат: търсенето води до Commons с друга дата или друго място. За E и F търсенето не намира нищо, но оригиналните файлове казват сами, че са направени с AI. Тогава показвам копието на E от Viber до оригинала и питам: „Ако ви бяха пратили това, щяхте ли да разберете?" Двойка без такъв запис, която е избрала „не може да се потвърди", пак е права. За B питам: „Файлът няма данни от фотоапарат. Значи ли това, че е фалшива?" Не значи. Това е екранна снимка, а PNG файл, записан от екрана, не пази тези данни. Същото правят и повечето социални мрежи.

33–37 мин — Правилото. Извеждаме заедно и записваме:

1. Първо откъде е, после как изглежда.
2. Подписан запис „направено с AI" е доказателство. Липсата му не доказва нищо: данните се губят при екранна снимка и при повторно записване.
3. Не мога да потвърдя = не споделям.

37–40 мин — Рефлексия. Едно изречение в тетрадката: „Преди да препратя снимка от новина, ще…"

Работен лист

ОТКЪДЕ Е ТАЗИ СНИМКА?                    Двойка: ____________

Изображение: ____   Надписът казва: _____________________________

1. Обратно търсене
   Къде още се появява? ___________________________________________
   Най-ранната публикация, която намерихме (сайт, дата):
   ________________________________________________________________
   Какво пише там? ________________________________________________

2. Данните на файла
   Формат: ________   Дата: ____________   Фотоапарат: ____________
   Content Credentials: ИМА / НЯМА   Какво казват: __________________

3. Надписът
   Има ли място, дата и автор? ДА / НЕ
   Съвпада ли с намереното? ДА / НЕ / НЕ НАМЕРИХМЕ НИЩО

Решение (огради едно):
   надписът е потвърден
   снимката е истинска, надписът е неверен
   изображението е направено с AI (само с доказателство)
   надписът не може да се потвърди

Доказателство (какво намерихме, не какво ни се струва):
________________________________________________________________

(Същото за второто изображение на гърба.)

Защо файл без данни от фотоапарат не е доказателство за фалшива снимка?
________________________________________________________________

Оценяване

Формиращо, без оценка. Три критерия: (1) за всяко изображение има записан резултат от поне две от трите проверки; (2) решението следва от записаното доказателство; „направено с AI" е вярно само с Content Credentials или друг намерен източник, а без тях вярното решение е „не може да се потвърди"; (3) двойката обяснява защо липсата на данни във файла не доказва фалшива снимка. Целта е постигната при (1) и (2) поне за едно от двете изображения.

План Б

Без интернет или без компютри: на гърба на всяка карта разпечатвам екранна снимка на резултата от обратното търсене и на свойствата на файла. Двойките не търсят, а четат доказателствата и решават по тях. Разсъждението е същото, изпада само самото търсене.

Ако търсенето в часа не намери източника на C или D, която съм проверил предварително: това е „не може да се потвърди" и е честен отговор. Показвам моя резултат от подготовката и питаме защо търсенето понякога не намира оригинала: изрязан кадър, огледален образ, ниско качество.

Варианти

• Учениците пишат надписа. В края двойката получава една истинска снимка от Commons и пише два надписа: верен и подвеждащ. Съседната двойка ги проверява със същите три проверки.
• Видео. За по-големите: кадър от видео вместо снимка. Обратното търсене се прави със спрян кадър. Връзката с темата за видеото е директна.

Внимание

• Пробвай промпта с генератора, който ползваш, преди да сглобиш досието. Различните генератори се държат различно и не всеки записва Content Credentials. Моят запис е само с Gemini.
• Въпреки „без разпознаваеми сгради" Gemini нарисува улица като в италиански град, с италиански номера на колите. Ако надписът казва български град, сградите и номерата го издават. Или нагласи мястото в промпта, или остави разминаването като още една следа за учениците.
• Не ползвам в часа детектор за AI изображения. Той дава вероятност, не доказателство, а урокът е за произхода. Същото важи за детекторите за AI текст.
• Подбирай C и D внимателно. Снимка от истинско нещастие с излъгано място може да е тежка за някое дете. По-добре наводнение, сняг или тълпа на площад, отколкото пострадали хора.
• Не давай E и F като „намерих ги в мрежата". Урокът стъпва на това, че казвам истината в петата минута.